Street names in English-speaking countries are each-word-capitalized. In Bulgaria, rules are a bit different, like “Девети септември”, “Средна гора“, when no personal names are involved, but objects like mountains. For mass conversion, probably some cross-checking is needed against Wikidata, for example. Or AI. 
Почти ми е готов един скрипт за QGIS, който да извлича де що може от Сгради (Polygon).shp и да го записва в geojson файл. При интерес на лични. Ползата не е много голяма, предвид факта, че повечето населени места имат все пак някакви въведени в OSM сгради. И трябва ръчно (освен ако не научим АИ) да се преглеждат сградите поотделно. За села без въведени сгради е лесно. Тук има малък пример.
Средната част от къщата е “допълнителна фермерска сграда”, северната и южната са жилищни. Сигурно по средата е склада за царевица, но не виждам свинарник в двора…
https://www.openstreetmap.org/way/1428931027
В северна посока пък имаме и външните колони. Не знам защо ни е тази информация.
Тук на приземния етаж имаме нещо като открита тераса в северна посока. Също и в южна посока. Нагоре сигурно няма къща, което не се потвърждава от сателитните снимки. Отделно защо една сграда с един покрив е разделена на две… Най-вероятно са си я разделили на две между двама роднини, за да може всеки да си има своя част. И все пак, не мисля че това е нещо, което ние трябва да отразяваме.
https://www.openstreetmap.org/way/1428931020
Гаража на комшията му в ЮЗ посока има някакъв адрес, но не и неговата къща. Не виждам логично обяснение, но и не очаквам и да има такова.
Ако цялата им работа е такава, каквато изглежда че е, по-добре сами да си ги чертаем. Евентуално (но не е сигурно) за адресите биха били полезни и за ориентир къде започва една сграда и къде свършва друга при свързано застрояване.
Предполагам, че доста стари данни в кадастъра. Годината е 2006. За последните 20 години, който е можел е строил и достроявал. Без документи и кадастър. Все пак по-добре от нищо.
Новите данни са същите като старите, само че са нови. Ако не е прозорчето отдясно да ти каже че са от тази година, няма и да разбереш 
Искам да попитам за подходящ английски превод за някои типове сгради и съответно стойности за тагването им. В данните от кадастъра попаднах на такива типове:
- Сграда на транспорта. Тази и тази се водят такива.
- Административна, делова сграда. building=office?
- Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. building=industrial/warehouse? Пример: Way: 29 Белмекен (535020269) | OpenStreetMap
- Сграда за обществено хранене. Пример: Way: 172258402 | OpenStreetMap
- Сграда със смесено предназначение Way: 1222931582 | OpenStreetMap Тук е отбелязана като commercial. Така ли да се процедира?
- Сграда за битови услуги Way: 288 бул. Цар Борис III (444664445) | OpenStreetMap
- Вилна сграда - еднофамилна. В уикито(BG вариант) пише:building=bungalow(Малка едноетажна сграда, вила.) Но ето и такава на 3 етажа. Според кадастъра.
Those buildings types are also often confusing for me. Cadastre must have their own criteria by which they determine building type, but I don’t know if these criteria are publicly available. Maybe here Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , изм. и доп. ДВ. бр.72 от 31 август 2021г. | Агенция по геодезия, картография и кадастър ?
From my own experience, I made these notes:
Sometimes large garage (building=garages), sometimes a building for public transport (building=transportation, building=train_station)
Yes, though you never know for sure…
I always assume building=industrial because in a building that combines industrial and storage functions, the industrial function is more important. building=warehouse is Складова база, склад
building=retail (restaurant)
Needs survey to see what the most important function is. There is also Жилищна сграда със смесено предназначение which is usually building=apartments (with shops on the ground floor). On the cadastre map, you can see the apartments, shops, offices, etc. inside the building and by comparing their number and floor space you can determine the most important function.
No idea… but not building=service
Here we have to use our own judgement. I often use building=bungalow also for Друг вид сграда за обитаване I suspect these are usually additional living spaces (without kitchen or bathroom?) in the gardens of village houses.
1 Like
Благодаря ти за отговора!
Само че примерите, които съм ти дал, са със съвсем различно предназначение(или поне сега е такова). А се водят “сграда на транспорта”. На Вихрен №1 е токоизправителна станция “Павлово”. Косвено подпомага градския транспорт, но не е автогара, ЖП гара или гараж. В другата примерна сграда има автосервиз…
Това е различно от “Сграда за търговия”.
Ето тази се води такава. Там има химическо чистене.
Добре ще е и други да се включат.
В случая не е проблем преводът. Проблем е, че тези типове сгради са доста условни. В някоя бивша база на ДАП вероятно всички сгради се водят транспортни, но реално са продадени или отдадени под наем на най-различни организации, които ги използват по най-различен начин. От подобни данни в кадастъра не може да се извлече полезна информация.
Ако нямаш проверима информация за текущото състояние, по добре да си остане някой по-общ таг.
Вилата е, най-общо казано, извънградска (сезонно обитанава) къща. Може да е бунгало, може да е 3 етажно имение.
1 Like
Базата данни на АГКК е пълен мармалад. Единствено контурите на сградите може би са точни. Но има сгради, които са съборени, но не са актуализирани там.
1 Like
is a bit of an exaggeration… The database is full of mistakes, but they are still a small fraction of all data. I’ve seen many Жилищна сграда - еднофамилна with several apartments in them, but also Жилищна сграда - многофамилна with only one apartment, and even a Сграда за енергопроизводство that was really a single family house. But the large majority is correct. There are many buildings that lack house numbers or have no address at all, and even ones where the street name was wrong. But again most are correct. The database is clearly created by humans, including human errors. You can easily see that different obshtini have different habits: some consider an apartment building with one shop in it still as Жилищна сграда - многофамилна wile others are much more likely to enter it as Жилищна сграда със смесено предназначение. Rayon Mladost in Sofia is the only one I know so far that also enters entrance references in the database.
I think import of data from the AGKK database cannot be automatic, but needs human eyes to check them one by one. There could be a great cooperation between Bulgarian OSM mappers and Kadaster, where we use their data to complete the map, and they benefit from our experience by getting notifications where we think the data could be wrong. The Dutch OSM community has such a cooperation, and in fact anyone can report suspected mistakes in the Dutch cadastre.
1 Like
Какво правим в случай че адресите в кадастъра се различават от това, което сме установили на живо? След като сме сравнили и видяли дали ние не грешим(примерно адресите в кадастъра се “връзват” в последователност) и ясно сме видяли табела да речем с №3, а в кадастъра пише 3А. On the ground rule? Или сме видяли №4 на улица, а там пише №6? Има такива случаи, дори и да не са много.
EDIT:
Или може би разумен подход е да се вкарат адресните данни от отворените данни от АГКК за места, където липсват адреси(примерно вижте по южните квартали на София в подножието на Витоша какво става, да не говорим за провинциални градове и села), за да има такива изобщо, а ако някой картограф мине на живо и забележи разлика, той може да смени адреса?
Блажени са вярващите 
Кадастъра не може да направи нищо по въпроса. Те са просто един регистър, който преписва документи. Ако някой трябва да проверява, то това са ДНСК и съответната община. И те вероятно биха проверили, ако си заинтересовано лице (собственик/съсобственик/ползвател на част или цялата сграда).
По-скоро бих се доверил на табелите на терен.
По втората част, хубаво е да има адреси и в по-малки населени места. Стига да се унифицират, така че да съвпадат с улиците.
2 Likes
I think we should follow our Ground Truth rule, so if there’s a discrepancy between the mapped address and the cadastral address, first we should survey and check if maybe the mapped address is wrong, and if not, keep the surveyed address but add a note that the cadastre address is different, and report that to the cadastre. They can do with it what they want, but they should appreciate to receive a hint about which database records could benefit from a check.
However there are also many cases where the Ground Truth is that there is no house number, street sign is missing, unclear to which street a house number belongs, etc. In those cases we could import the cadastre address, if it looks reasonable (house number is in between those of the neighbours, same street name, etc.)
2 Likes
I suspect that many of the errors in the cadastre database are human data entry errors that can be quickly resolved by checking the paper documents.
И сега пък борба за тях и пак чакане 
PS Освен ако ти нямаш нещо наум и имаш достъп до такива.
Може да се провери, но няма да имаш правно основание. Без правно основание, всичко отива в кръглата папка. За справка - Указания за уеднаквяване на практиката на СГКК при поддържане в ККР и предоставяне на данни | Агенция по геодезия, картография и кадастър
1 Like
Ще ме извинявате, ама следва малко лична драма.
Може да се провери, но трябва да си платиш за това
Кооперацията, в която живея е с 4 етажа. Отивам да ми извадят скица и се оказва, че в кадастъра са нанесени 3 етажа.
- Трябва да си платите за да се нанесат поправките.
- Ама аз какво съм виновен, че данните са грешни?
- Трябвало е в Х дневен срок от вкарването на данните да подадете възражение.
- Ама аз сега разбирам, че кадастърът е сгрешен!?
- Трябва да си платите за да се нанесат поправките.
1 Like
Да, имаше такъв срок за около година, поне за Варна си спомням , някъде около 2010 г. като въведоха кадастъра. Тогава можеше безплатно да заявиш някакви корекции. Сега предполагам е платено. А не би трябвало. Сбъркана политика. Ползвателите на данни (като строителни предприемачи) би трябвало да плащат достатъчно за издръжката на кадастъра. Поправката на грешки би трябвало да е безплатна. Освен ако не сте вдигнали още един етаж незаконно :)